Съществуват различни светове, за които повечето хора остават напълно неосъзнати поради факта, че сме временно лимитирани да възприемаме околния свят само с нашите пет сетива. Във всеки един момент обаче ние сме заобиколени и в нас проникват множество вълнови форми, които се движат през тази илюзорна холографска вселена. Нашите сетива постоянно интерпретират и превеждат само малка фракция от тези вълни. Ние бъркаме данните, които възприемаме със сетивата си като единственото „реално“ и по този начин оставаме неосъзнати за безброй други светове. Въпреки всичко върху нас оказват въздействие и тези вълнови форми, които са отвъд нашите възприятия. Всеки, който осъзнава тази основна метафизична истина би разбрал, че е напълно възможно да се използват различни видове „ИЗЛЪЧВАТЕЛИ“, както с човешки така и с „друг“ произход, които да генерират определени вълни на специфична честота. Тези честоти могат да имат много широк спектър от различни ефекти. Те могат както да повдигат, успокояват, лекуват и подхранват така и да бъдат използвани да влияят на човешкото съзнание, да установяват контрол и да доминират цялата холограма и всеки, който е податлив на тези „трансмисии“. Ако вие сте напълно несъзнателни за тези вълни, може да бъдете уязвими поради начина по който оперира тази преходна илюзорна холограма, като приемате различни изкуствено създадени трансмисии, които възприемате за „реалност“. Нашите сетива са механизмите, чрез които електрическите импулси изпращат съобщения до мозъка ни. Мозъкът интерпретира тези импулси в зависимост от индивидуалните ни особености, които са базирани на огромен брой фактори, включително и нашите други инкарнации. Ние виждаме само това, което сме способни да видим и ние всички усещаме света по-доста различен начин. Точно както и нашите компютри, телата ни са програмирани с различни програми, а нашите сетива продължават да ни програмират през целия ни живот. Така човек се превръща в това, което мисли и вярва. Начинът по който всички ние интерпретираме вълните, които ни обграждат зависи изцяло от нас самите, но истинската ни същност остава скрита в събиращите данни превозни средства за души (човешките тела) опитвайки се да си спомним кои наистина сме всъщност докато сме потънали в изпаренията на излъчвателите на Майа.

Потъвайки все по-дълбоко и все по-дълбоко в материята чрез Майа и нашите сетива, съзнанието ни бива „сварено“ до степен да забравим кои сме. Къде е изхода? Целта на нашето „събиращо данни тяло“ или („практири“), е да изследва тази илюзорна холограма и да предостави на наблюдателя (духа или „пуруша“) нови опитности. Има и посредник между тялото и духа и той се нарича „будхи“. Тази санскритска дума не бива да се бърка с лицето Гаутама или неговата религия, думата е извлечена от корена „будх“ който означава „да знаеш“. Този фактор се явява отличителния принцип, който позволява на духа да трупа знание за себе си. Това, което е интересно в случая е, че „будхи“ комуникира с информацията идваща от тялото и я предава на духа под формата на чувства. По този начин е невъзможно да натрупаме духовен опит без чувства. В тази връзка е много показателно, че някои извънземни раси са изключително хищнически настроени към човешкото ДНК и хормоналните секреции, като вероятно чрез тях искат да достигнат до това, което им липсва изначално. В някои стари индийски религиозни текстове се споменава също че „боговете“ нямат чувства и че само човешките същества имат такива.

Духът се наслаждава на света чрез тялото. Изживяванията се проектират и проиграват отново и отново в рамките на различите илюзорни времеви периоди и епохи, като се сменят мъжки и женски самоличности. По този начин духът започва да си дава сметка (чрез огледалото на интелекта на будхи) за правилата на Играта, която бива изиграна от самия творец. По този начин духът осъзнава, че е бил заблуден и объркан от Майа и че погрешно е идентифицирал своето съзнание с дейността на неговото тяло (практири). В крайна сметка той си спомня и се връща към своята истинска природа в лицето на Източника. Това се случва в резултат на способността на духа да различи „истината“ от „илюзията“.

Когато излезе първата част на филмовата трилогия „Матрицата“ много хора инстинктивно откликнаха на нейното съдържание поради факта, че във филма се разкриваха фундаментални истини. Вселената наистина е илюзорна холографска матрица съставена от различни честоти и различни вълнови форми, които вибрират със специфични вибрации. Зад завесата няма нищо друго освен огромен океан от етерна енергия. Всичко което чувате, виждате и докосвате не е нищо повече от електрически сигнали, които биват изпращани до вашите сетива и до вашия мозък посредством целия този океан. Всяко едно от сетивата поддържа останалите, изграждайки по този начин пълната картина. Самите сигнали биват интерпретирани в зависимост от нашето собствено програмиране, както и от специфичното ни ДНК.

Първият филм от спомената трилогия като че ли разкри прекалено много истини относно „тъмните сили“, които контролират нашата локална земна матрица включително и чрез медийно-развлекателната индустрия. Метафорите, които бяха представени в него достигнаха до психиката на много хуманоиди в „полусънно“ състояние. Продълженията на трилогията бяха умишлено изпълнени със съкрушителни образи на безпомощност пред силата на „контрольорите

(Не по-малко интересен в това отношение е и филмът „Dark City“, който излиза година преди първата част на „Матрицата“. В него се описва как една извънземна раса, стара „колкото времето“, е успяла да произведе технология, която в комбинация със собствените им умове, позволява с помощта на волята да се контролира и моделира „физическата реалност“ като се „настройва“. Контролът и манипулацията над физическата реалност обаче изглежда не са им достатъчни, за да постигнат удовлетворение. Те са в постоянно търсене на нещо, което да ги спаси от собственото им падение (тъй като цивилизацията им загива) и се опитват да го открият в „човешкото преживяване“. Те се опитват да разберат какво прави хората такива каквито са и провеждат всякакви експерименти с отвлечени от тях хора, за да постигнат целта си. Дори в една конкретна сцена се казва директно: „Трябва да станем като вас“. За целта те дори си imprint-ват спомените и преживяванията на „тестовите субекти“, за да могат да са максимално близо до разбирането за човешкото преживяване, но нещо все им убягва. Експериментът, който провеждат в своята космическа станция, която е маскирана като град, силно наподобява опитите, които са описани в статията „Живот между инкарнациите-програмиращите станции“, макар и в по-малък, но по-концентриран мащаб. Те изграждат града като съвкупност от спомените на хората от различни епохи и минали времена, но смесени в едно. Спомените на хората са постоянно подменяни, така че доста често те напълно сменят своята самоличност, за да могат извънземните да проучат, „рафинират“ и проумеят кое е това, което ги прави хора въпреки напълно различните самоличности, които им се предоставят. В крайна сметка се оказва, че човешкият потенциал за различни индивидуалности е далеч по-голям и в това се крие разликата, защото извънземните имат общи спомени и споделят колективно съзнание

Съществуват и други видове вселени, но тази в която се намираме в момента се характеризира главно със своя поляритет и свободната воля да се избира между различните полярности. Нашият свят е изграден от вълнови форми, които носят честоти на съзнанието, които са в рамките на този спектър. Когато се насочваме към определена честота на съзнанието, ние се свързваме с нея чрез нашите мисли и действия и всичко това директно оказва влияние на нашето съществуване и променя холограмата.

Въпреки че повечето от хората са в неведение за много други светове и йерархии на същества, които съществуват и винаги са били сред нас, те постоянно ни заливат със своите трансмисии и оказват както пряко, така и подсъзнателно влияние на нашите възприятия. Различните групи извънземни същества действат съобразно своите цели и перспектива, както и в зависимост от нивото си на разбиране на вселенските метафизични истини. Факта, че някои от тях притежават напреднала технология не ги прави „по-напреднали в своето съзнание“, нито пък означава, че взимат присърце интересите на човечеството. Излъчвателите, които оказват много силно и в голяма степен злокобно влияние върху човешкото съзнание в последните години, без съмнение са кулите, които предават телевизионен и радиосигнал, предавателните станции на мобилните апарати и проекти като HAARP. Към всичко това обаче, трябва да се прибавят и различните скрити окултни методи, които биват използвани за влияние върху съзнанието, които са базирани на силата на ритуала, жертвата, страха, болката и войната. Не на последно място по значимост е целият арсенал от химикали, който се изсипва ежедневно в храната, водата и въздуха и доста буквално объркват ендокринната система на хората. Освен, че предизвикват различни заболявания, тези химикали блокират епифизната и хипофизната жлеза. Вашата способност да виждате „невидимите светове“ се регулира от функцията на тези жлези. Цялата тази съвкупност от излъчватели формира картината на „реалността“ в диапазона, в който повечето хора оперират. През последните 6000 години, „благодарение“ на тези изкуствени влияния хората са поставени обикновено пред дилемата да избират между това да се превърнат в тирани или да станат жертви на тираните

(Опити да се влияе мащабно не само върху човешкото съзнание, но и върху цялата обграждаща ни „физическа материя“ се правят през цялата (сравнително кратка) история на последната човешка цивилизация. Основната разлика се явява факта, че в днешно време самата „човешка цивилизация“ е впрегнала доста сериозен ресурс в това направление, който на моменти може да бъде достойна конкуренция на постоянните „извънземни излъчватели“, които винаги са облъчвали планетата и са с най-голям принос за формирането на нашата „реалност“. Много подходяща карикатура отпреди няколко години илюстрираща текущото положение, е тази на Майк Адамс, а тенденцията днес е дори още по-засилена:

Източник: „Санскритските текстове и матрицата“

Причини да съществувате в човешко тяло на Земята

Пътят на Висшия Аз в Галактическата Игра

Светлинният капан и Луната като основна „рециклираща“ станция