Източник: : www.svetosavlje.org

Из книгата „Православље и секте“, књига VІ.

Живеем в крайно тежки времена, времена на скръб и отчаяние, безсмислие и беди. В сърцата на много хора са заличени границите между доброто и злото и ближните все повече се обръщат към злото като към по-лесния начин за постигане на целите в живота: като се започне от материалното обогатяване и се стигне до политическата власт. Новините, идващи от телевизионния екран, от радиото или вестниците са от лоши все по-лоши: навсякъде войни, катастрофи, природни и социални бедствия, земетресения, пожари, наводнения… Кървави убийства, много от които извършени от сатанинските секти… Семейството се разпада, децата се отнемат от контрола на родителите, цари невярност в брака, всякакъв вид разврат и проституция… Никак не е случайно, че в такива времена хората се питат: „Какво ни носи бъдещето? Какво ще стане утре? Какви събития ни очакват – нещата ще се променят ли към по-добро, или ще бъдат още по-лоши и черни, отколкото досега?”

За съжаление, поради духовната непросветеност или равнодушието към търсенето на истинските отговори на тези въпроси, мнозина се обръщат към мътните и нечисти извори на астрологията, врачуването, лъжепророчествата – и така потъват в още по-дълбоката тъмнина на невежеството. Бъдещето не е нещо, което може да бъде предсказвано от различни врачки и гадатели; човешкият ум е безсилен да проникне отвън координатите на времето и пространството, отделящи ни от света на вечността. Необходимо е този слаб и крехък, беден човешки ум да бъде озарен от светлина, която, както и всяка светлина, слиза отгоре, от Небесния, Вечен Ум, от Вечната и Небесна Премъдрост Божия, Която е и сътворила този свят, като със Своята любов го е привела от небитието в радостта на живота. Никакви Нострадамуси, Дядо-Милоевци, Мили, Вави, Клеопатри и тям подобни нямат връзка с тази Премъдрост, защото не живеят и не се хранят с Нея.

Коя е тази Божия Премъдрост, Която открива на Своите раби какво ще бъде и ги учи как да постигнат Нея, истинската Светлина?

Тази Премъдрост не е никой друг, освен Въплътеният Смисъл, Синът Божий, Който стана Човек, Господ Иисус Христос, и Който, заради нас човеците и заради нашето спасение, бе разпнат и възкръсна, дарявайки ни вечен живот. Той, заедно с Отца и Светия Дух, е сътворил света; Той, с Отца и Светия Дух, управлява всичко сътворено; Той знае и началото, и средата, и крайната цел на всичко съществуващо, и открива това на Своите верни последователи и приятели. Единствено такива хора могат да бъдат пророци.

Кой е пророк според учението на православната вяра[1]?

Руският богослов И. М. Концевич казва следното: „Чрез пророка непосредствено се разкрива Божията воля, затова неговият авторитет е безграничен. Пророческото служение е особен благодатен дар, дар на Дух Свети (харизма). Пророкът притежава особено духовно зрение (прозорливост). Пред него границите на пространството и времето сякаш се размиват, със своя духовен поглед той вижда не само настоящите, но и бъдещите събития, вижда техния духовен смисъл, вижда човешката душа, вижда бъдещето и миналото на човека. Такова високо призвание не може да не бъде съчетано с високо етично ниво, с чистота на сърцето, с лична святост”.

Според „Учението на Дванадесетте апостоли”, древен християнски ръкопис, истински пророк е онзи, който има „нрав Господен”: изпълнен е със святост, любов, чистота, кротост и смирение, и същевременно е силен в слово и дело. Истинските пророци говорят Истината, а не гъделичкат слуха на хората; те не вземат пари за своите предсказания и не се занимават с никакво гадаене (на кафе, на карти, на ръка, по хороскоп и пр.) Защото всяко гадание, както учи Църквата, е демонско дело. И още, истинските пророци не са такива, които случайно „отгатват” бъдещите събития, а –преди всичко и повече от всичко – свидетели за Божието присъствие сред един народ и в неговата история, разобличители на злото и покварата на своите ближни. Те са онези, които призовават към покаяние, защото „се приближи Царството Небесно”. Като такива, те са необичани там, където действат, и често биват убивани (пророк Исаия бил стърган с пила, Йеремия бил убит с камъни, Йезекиил – разкъсан от коне, Йоан Кръстител – посечен с меч). Главата на всички Пророци, въчовечената Божествена Истина – Христос, противниците на Истината са разпнали на Кръста.

Господ открива Своята воля не само посредством хората, но и посредством чудотворните икони, различните знамения в църквите и манастирите, видения, които се дават на благочестиви хора, природни явления и по много други подобни начини.

[1] Дякон Андрей Кураев в своята книга „Училищно богословие” казва: „Библейският пророк не е футуролог. Той вижда не бъдещето, а Божията воля. За обикновеното предсказание хората мислят, че бъдещите събития са причина за казаното от пророка, че те се случват в неговото съзнание и имат за последица неговите тайнствени думи. В Библията е точно обратното. Тук предсказанието е причина за бъдещите събития. Така е предсказано: затова така и ще бъде. Защо? Защото Бог е верен. Така казва Сам Той за Себе Си (Втор. 7:9). И ако Той чрез Своята любов е създал хората от небитието, Неговата вярност и занапред няма да отстъпи от тях. „И до ваша старост Аз ще бъда същият, и до ваши седини ще ви нося (Ис. 46:4). Казаното и откритото от Бога не може да не се изпълни – защото то е воля на Неизменния Творец. Пророк е онзи, който познава и открива Божията воля, тоест онзи, който вижда смисъла на събитията”.

Затова Владика Николай казва, че всеки човек може да бъде пророк. Ако кажеш на злодея, че злото ще отмине, а на добрия, че доброто ще отмине, никога няма да сгрешиш в пророкуването, напомня Светият Владика.