Приключил ли е разводът, дали духът и науката отново са се свързали? Дали църквата и лабораторията казват едно и също нещо? От загадките на античността търсенето на божественото и познанието за Вселената вървят ръка за ръка. Древните шумери са имали богове на астрономията, земеделието, напояването, а жреците били изследователи и технолози, разследващи тези полета на познанието. Древна Гърция - философи задават въпроса защо сме тук, развиват теорията за атома, движението на небесните тела и човешката етика. Средновековна Европа - западната църква се издига във върховен господар, създател на крале, земевладелец и носител на истината. Църквата се провъзгласява за единствения, знаещ всичко. Догмата била закон. Но науката продължила напред и оспорила догмата, че Земята е център на Вселената. Коперник, Бруно и Галилей почувствали тежката десница на църквата. Неспособна да потиска повече науката, църквата и науката си поделили познанието, изобретявайки дуализма. Църквата взела невидимото, науката - видимото и се родил материализмът. 

Едно нелеко примирие - науката вече не била ограничавана и потърсила мъст. "Всичко невидимо е фантазия, заблуда! Ние сме едни предвидими машинки в една предвидима механична Вселена, управлявана от строги универсални закони." Църквата отвърнала на удара и проклела учените да горят в ада. Дарвин контрирал - "Създателят е нищо, няма го. Ние сме управлявани от мутации, в ненаситните приключения на ДНК в една безсмислена Вселена." Междувременно и науката, и религията, си блъскали главите над въпроса - "Ако всичко е механично и Бог е светият Създател, какво се иска тогава от нас, хората?"

Науката задълбавала все повече в една мъртва Вселена и се натъкнала на една загадка. В скрити ъгълчета на пространството и времето учените открили необятна енергия и зашеметяващи загадки, предполагащи, че всички ние сме свързани, че физическата Вселена
по същество е нефизическа, а времето и пространството са само понятия за тази нематериалност. А днес вероотстъпните учени се срещат с религиозните лидери на конференции между духовността и науката. Както ХХ век взриви портите към механистичния възглед, дали XXI век ще срути желязната стена между църквата и лабораторията?

Заешката дупка и колко дълбоко и докъде искаме да стигнем представлява въпросът докъде искате да стигнете в разкриването на същността си.
Науката създава историите, от които живеем. И тя ни разказва една много мрачна история.
Казва ни, че сме някаква генетична грешка, че имаме гени, които ни използват, за да ги предадем на следващото поколение и че мутираме на случаен принцип. Казва ни, че сме аутсайдери в тази Вселена, че сме сами, отделени, че сме една самотна грешка на една самотна планета в една самотна Вселена. Това формира възгледа ни за света и самите нас. А сега разбираме, че този възглед за отделеността е едно от най-деструктивните неща, което създава всички проблеми в света. Сега осъзнаваме, че тази парадигма е погрешна, че не сме отделени, а сме едно цяло, всички сме заедно. В най-дълбоката си същност ние сме свързани. Затова сега се опитваме да разберем и осмислим следствията от това. Какво означава това за мен и живота ми? Нужен ни е един нов духовен възглед за човешкото същество. Защото старите начини, митологии, монархии, царе, Бог срещу стария научен начин да се върши всичко са мъртви и трябва да бъдат погребани. Нужен ни е един нов възглед. Смятам, че квантовата физика, ако не друго, ще ни помогне да направим крачка във вярната посока. Смятам, че ключовият аспект в новата парадигма, поне в медицината,която е моята специалност, е че съзнанието е реално и оказва въздействие. Трябва да преминем отвъд сетивата си, за да създадем новата парадигма. Може би онова, което става във вас, в мозъка ви, в нервната ви система, в естеството на наблюдаването, в начина на работа на мозъка и ума, всичко това може би е вид взаимодействие между наблюдателя и материята, което действително прави нещата реални за вас, въздействайки върху начина ви на възприемане на действителността. Промяната на действителността отвън. Вие не променяте столовете, булдозерите, камионите, ракетите. Вие променяте начина си на възприемане на нещата, как мислите за тях, как ги чувствате, светоусещането си. Безкрайната информация, която мозъкът обработва всяка секунда, ни казва, че светът е нещо повече от онова, което възприемаме. Във всеки един момент сме потопени в преживяване на нашите сетива. Виждаме, подушваме, вкусваме, докосваме, тъй като сме сетивно потопени в нашата реалност. Не знаем нищо за реалността. Всичките ни усещания за т.нар. реалност се филтрират през сетивните ни органи. Очите са като видеокамери, защото приемат информацията и я съхраняват. Но тя не означава нищо за вас, докато не я сглобите. Така че ви е нужен монтажист, който да сглоби филма на вашия свят и вашия живот. 

Мисля, че истинската реалност често зависи от това как я възприема човек. И това, което хората мислят, е истинската реалност на нашия свят. Ако мозъкът преработва 400 млрд. бита информация, а осъзнаваме само 2 000, това означава, че реалността се случва през цялото време в мозъка. Той приема информацията, но не сме я интегрирали. Но ако разполагаме с познание и информация извън кутията на условността, ние сливаме квантовата физика с неврофизиологията. А от мозъка се иска да разсъждава. От нас се иска да разсъждаваме върху това и да изследваме вероятностите, възможностите и потенциалите и да асоциираме онова, което знаем, с онова, което сме придобили от опит 
и го повтаряме отново и отново. Тогава мозъкът ще започне да интегрира две независими невронни мрежи и да създава едно ново виждане. Това ново виждане ще е като че сте взели фенерче и с него осветявате тези 2 000 бита информация, свързани с тялото ви, и средата ни и времето и го местите леко в тъмното и видите нещо ново. Това се нарича осъзнаване. 
http://www.occultism.biz/content/view/1163/77/

... филмът "What The Bleep..." (сериите му) са в www.kolibka.com
Това е крайъгълен филм и е редно да се излъчи по централни телевизии в централно време. Не като учебен, дискусионен или развлекателен!
Но... кой да чуе?....

Би било на място да се излъчва . Все още обаче "магията" на материализма е хипнотизирала повечето участници в драмата , наречена "човешки живот" .

По времето на Дарвин ДНК още не е била открита. Голяма грешка е да приписвате на Дарвин нещо, което не би могъл да каже.

Cheta gi s interes..no za sujalenie,4ove4estvoto naistina e xipnotizirano,ili kakto kazax v edin moi posting..4ove4estvoto e edin virus..vse po 4esto se ubejdavam,4e sme obre4eni!!
Slagam Viv blogrola si..
Blagodarq Vi!!

Добре :) доколкото разбирам вие сте от педантичните хора .
Версия едно : възможно е да има грешка в превода ( тъй като това е филм, както коментира колегата бурда по-горе ) и оригинала примерно да е " Дарвинизмът контрирал .... "
а версия две : не е толкова сигурно дали Дарвин не го е казал , макар и с по-друга терминология . Ето извадки от уикипедия по две свързани в нашия случай теми :
ДНК е изолирана за пръв път от швейцарския лекар Фридрих Мишер, който през 1869 година открива микроскопично вещество в напоени с кръв и секрет хирургически превръзки. Тъй като то се съдържа в ядрата на клетките, той го нарича „нуклеин“.[10] През 1874 година Мишер успява да раздели нуклеина на белтък и киселина, която през 1889 година е наречена от неговия ученик Рихард Алтман „нуклеинова“.

Дарвин умира на 19 април 1882 г. (на 73 години) в село Дауни, графство Кент, Англия. Вместо да бъде погребан в гробището на църквата Сейнт Мери в Дауни, по настояване на неговите колеги, Уилям Спотисууд (президент на Кралското научно дружество) урежда погребална церемония с държавни почести.

Материализмът е препъникамака за всеки немислещ човек и и оръжие на незнаещите!

Абсолютно да , а който не смята така - нека се огледа по възможност непредубедено и види какво е донесъл този светоглед .